Кратки размишления на един поклонник

 

Как да се подготвиш за поклонение, живеейки в православна страна?Можем ли да намерим в богатата духовност на Източната  църква текстове, които могат да ни помогнат за такова поклонение?
Това са може би малко наивни въпроси, които провокираха моите размишления по случай поклонинието в  Лурд на нашите енорияши и  православните ни  събратя, които споделиха с нас този опит.
По Божия благодат , аз съм човек и християнин, на дела голям грешник,  според  местожителство съм поклонник без подслон, в най-окаяно положение, винаги скитайки се от място на място.За имане имам чанта на гърба си със сух хляб, в  палтото си  Светата Библия и това е всичко...
Всеки ще разпознае в този цитат началото на известния Разказ на един руски поклонник.
Неизвестният автор на тази книга ни е оставил незабравимо свидетелство за силата на молитвата  и за необходимостта всеки от нас да тръгне на път.
Поклонничеството на този  мъж намира сила в едно дълбоко желание, което се разкрива чрез контакта със Светото писание:
...Четяхме от  посланието на апостол Павел до Солуняни и точно пасажа, в който е казано:Молете се безспир.Тези думи проникнаха дълбоко в разума ми е се запитах как е възможно да се молиш безспир, след като всеки трябва да изпълнява многобройни задължения, за да изкара прехраната си...
Да тръгнеш на път е преди всичко  отговор на повика на Господ, който ни кани да се срещнем с него по пътищата на нашия живот.
Подтикнат от Божието слово, главния герой в книгата, започва дълго духовно пътуване, в което молитвата от сърце заема привилигировано място.Духовният старец, който той ще срещне, ще му сподели, че :...Апостолът поставя молитвата над всичко: И тъй, маля преди всичкода се правят просби, молитви, молби, благодарения за всички човеци.(1Послание на Свети Апостол Павла до Тимотея 2,1)Много добри дела се изискват от християнина, но молитвата е над всички тях, защото без нея, нищо добро не може да се получи...
Да бъдеш поклонник , това е преди всичко вътрешна нагласа, с която признаваш несигурността на човешкото съществуване, със съзнанието, че самия живот е поклонение.
Молитвата е средството, което ни е дадено, за да обходим този път:беэ нея, нищо добро не може да се получи...
Това средство, обяснява старецът на поклонника е един истински опит , идващ дълбоко от  сърцето...опит, подхранван от действието. Това също е и път на усъвършенстване, който не зависи от нас:...Само честотата на това действие е в наши ръце...
 

Очевидно е, че в Източната традиция няма голяма разлика между действие и съзерцание: молитвата е основна дейност , която е в центъра на всички останали дейности.
В проповедта си в Мюнхен, по време на последното си  пътуване в Германия, папата, цитирайки епископите от Азия и Африка, подчерта:...Опитът на тези епископи ни показва ясно, че трябва да се даде приоритет на евангелизацията, че Господ Иисус Христос трябва да бъде опознат, да се повярва в него и да бъде обикнат, той трябва да промени  сърцата, за да може най-накрая социалните дейности да напреднат и да настъпи помирението...
 

Социалните дейности и Евангелието са неразделни, потвърди папата преди да обясни:Там, където носим на хората само нашите познания, умения, нашите машини и технически опит, там им носим най-малко.
Източната духовност би превела тези думи, заявявайки, че трябва да се помага на хората да станат поклонници.
Влезнахме в килията му и старецът се обърна със следните думи към мен:Молитвата към Христос, вътрешна и постоянна е непрестанното призоваване на Христовото име с устните, сърцето и разума, с чувството за неговото присъствие на всяко място, по всяко време, дори по време на сън.Тя се изразява с тези думи:Господи  Иисусе Христе, помилуй ме!
Разказът на един руски поклонник ни показва много добре богатството на един духовен път, този на Източната църква, където молитвата, извираща от сърцето, (наричана още молитвата на Иисус) е древна и почитана традиция и в известна степен душата на източната теология.
Знаем, че в Библейската традиция, да призоваваш Господ означава да усещаш неговото присъствие.
Това непрекъснато присъствие ни променя, ни  преобразява,, ни прави да приличаме на този, който призоваваме.

Това е един процес наобожествяване, който се осъществява чрез общението на човека с Бог, осъществено чрез молитвата.
Понякога, може би дори в Августино-Успенската конгрегация, си мислим, че познаваме Изтока, оставяйки настрани, свеждайки го само до прости концепции.Но това не е възможно.
Не е достатъчно да знаеш всичко за Изтока, за да разбереш Изтока.
За това е нужно опит.Трябва да бъдем поклонници.
Неспиращата молитва, в която се призовава името на Иисус е дар.Това е духовен път, поверен по особен начин  на тези, които в конгрегацията на Успенците, са част от Мисията на Изток.

Трябва да се създаде традиция, основана на приживения опит по примера на руския поклонник и на тези, които след него са извървели този духовен път.
Има ли в Конгрегацията на Успенците свещеници, монаси и монахини, както и миряни, които силно желаят  да изживеят свое поклонение, оставяйки се да бъдат водени от искрената молитва на сърцето си?Отговорът се намира в практиката...
За да разбера дали Господ ме вика, достатъчно е да започна да се моля на глас с думите:Господи Иисусе Христе, помилуй ме!
 
 

HOME