Църквата вчера, днес и утре...

(или Ще вървим в твоята светлина)

28.10 2006г.-Денят, в който празнувахме 80 години от основаването на нашата Католическа екзархия от източен обряд.

Човек би си казал, че годините не са много, но това наистина са години, изпълнени с много важни за нас събития.

 

Именно за тези събития трябваше да научим ние, по-младите поколения, ние младежите, които може би не подозирахме през какви препятствия е преминала църквата ни, за да оцелее до днес.И така в петък на 27 октомври заминахме за София, за да участваме в бдение, организирано от софийските младежи, представящо ни историята на екзархията от 1926 год. до наши дни.

За самият празник специално бяха пристигнали много гости от страната и чужбина-свещеници и епископи от Италия, Унгария, Македония, които допълнително правеха празника още по-тържествен.

Бдението започна с тъмнина.

 

Пред олтара бяха поставени портретите на четирима много важни епископи и духовници, изиграли съдбовна роля за създаването и оцеляването на нашата екзархия.Първата си запалена свещ поднесохме като благодарност към Господ , че ни дари епископ Кирил Куртев, първият епископ на Католическата апостолическа екзархия.

Роден на 18 юли 1891 год. в село Дрипчево, Свиленградско с името Никола и ръкоположен за епископ от папа Пий XI на 5.12.1926г., приемайки името Кирил.

Участието на епископ Кирил Куртев в духовния живот на католиците от Източен обряд е много активно. Именно той помага  за настаняванета на сестрите Евхаристинки през 1920г. и за основаването на сестрите Кармелитки през 1935г. в София.Умира на 9 март 1971год.

 

Проследихме и жизненият път на епископ Йоан Гаруфалов, който замества епископ Кирил Куртев след неговата оставка.

Роден на 15 август 1887 в Малко Търново, на 1.11.1942г., в храма Успение Богородично София той е ръкоположен за епископ от самия Кирил Куртев и управлява екзархията в продължение на 10год.

Запалихме свещ и пред третият портрет, поставен пред олтара-този на архиепископ Методи Стратиев, повел католическата църква от източен обряд по нов път, особено след промените през 1989г.

Роден в с. Срем, Тополовградска околия на 19 януари 1916г. на 21.11.1936г.

 

Никола Стратиев  облича монашеската дреха на обществото на отците Августино-Успенци и приема името Методий. Дядо Методий, както ние всички го наричахме, ни остави блестящ пример за силна и непоклатима вяра.

На 11.07.1952г. той е арестуван от комунистическата власт, започва съдебния фарс от 29.09. до 3.10.1952г., като е осъден на 14 год. затвор.

Освободен е през 1963г., а на 5.09.1965г. е ръкоположен в епископски сан от екзарх Кирил Куртев.

Четвъртата свещ беше за архиепископ Анджело Ронкали (бъдещият папа Йоан XXIII)- апостолически визитатор за Източната църква, който установява Католическата апостолическа екзархия. И така стигнахме до епископ Христо Пройков-настоящият апостолически екзарх на католиците от източен обряд,

 

Бриулитански епископ, председател на Епископската конференция в България. Той  поема ръководството  на екзархията на 5.09.1995г., като до ден днешен не спира усърдно да работи за единението на християните, взимайки участие в редица международни екуменични срещи.

Бдението завърши с кратко приветствено слово на нашия владика, в което той наблегна, че ние младежите трябва да познаваме историята на нашата църква, защото дърво без корен изсъхва.

 

След бдението всички момичета бяхме посрещнати много гостоприемно от сестрите Евхаристинки в техния манастир, където ни бяха подготвили изненада.Върху нарисувано дърво, символизиращо църквата, всяка от нас трябваше да си избери сред куп картинки тази, която й допада най-много и да я постави на този клон,в зависимост от мястото, което смята,че заема в живота на църквата.

Едни поставяха себе си в средата на стъблото, защото имат още много път да извървят, за да стигнат до върха. Други пък предпочетоха корените, за да могат да черпят от силата и примера на свещениците и монахините, жертвали живота си за църквата.А трети се разположиха на върха-на младите, крехки и нестабилни клончета, но устремени нагоре-към Бог и светостта.

В събота сутринта в екзархията беше организирана среща за младежите, водена от о. Клаудио, на която ни бяха поставени много важни въпроси:Какво място заема църквата в нашия живот? Как ние участваме в живота на църквата? Можем ли да вярваме в Христос, без да посещаваме църквата?

 

В беседата взе участие и о. Джан Карло от Борго Манеро(Италия), който ни каза, че църквата прилича на книга с много глави и че ние също сме автори в тази книга.

След тази среща силно вярвам, че църквата в България има бъдеще, че трудът на толкова свещеници и монахини не е бил напразен.

Кулминацията на празника беше тържествената Божествена литургия, на която присъстваха толкова много епископи, свещеници, монахини и миряни. Последва и благославяне на прекрасния параклис в екзархията, където беше поставено и тялото Христово, както и на новата библиотека, където ще се съхранява богат книжовен материал.

 

Като на празник завършихме с тържествен концерт, представен от младежите от София и скромна почерпка.

Достойно завърши един голям празник, един прекрасен повод, който ни събра нас, католиците от източен обряд, за да си припомним (за по-старите поколения)  или да научим (за по-младите) богатата история на младата ни екзархия, за да можем уверено да вървим напред в Твоята светлина.

 

HOME