Страстната седмица

 

Християните от източен обряд, които празнуват Великден тази година на 1 май, имат през цялата Страстна седмица много богати служения, които разкриват в цялата дълбочина и богатство тайната на Спасението, донесено ни от Христа. С радост ви предлагаме да откриете красотата на тази богата духовно литургична традиция, следвайки реда на тези служби през Страстната седмица до светата вечер, когато избликва великденската радост.

 

Събота на Лазаровден

Предизвестие за кръста

 

“ След като приключихме 40-дневния пост, ние искаме да видим Светата седмица на твоите страдания”

С тези думи от първата Вечерня в събота преди Връбница постът приключва и навлизаме в ежегодните възпоменания на Христовите страдания, на неговата смърт и неговото Възкресение.Те започват от събота на Лазаровден.Празникът в чест на възкресението на Лазар, удвоен от този на влизането на Христос в Йерусалим е наречен в литургичните текстове: “Предизвестие за кръста”.Лазаровден се чества като неделна литургия, тоест празнува се Възкресението.Радостта, която се чувства по време на литургията подчертава основната тема:скорошната победа на Христос над смъртта.”Смъртта започва да трепери”; това е началото на един решителен дуел между живота и смъртта, един дуел, който ни дава ключа към цялата тайна на Възкресението.

 

 

Неделя на Връбница

Осанна

 

От гледна точка на литургията, събота на Лазаровден представлява предпразник на неделя на Връбница, денят, в който се празнува влизането на Христос в Йерусалим.Тези два празника имат обща тема:триумфът и победата.Съботата разкрива врагът, който е смъртта, а неделята съобщава за победата, триумфът на царството Божие и приемането от света на единствения цар Иисус Христос.

 

Понеделник, Вторник,Сряда

Крайната цел

 

Тези три дни,които църквата нарича велики и святи, заемат в същността на литургичното развитие през Страстната седмица точно определена цел.Те включват служения с перспективата за крайната цел.Ето защо се четат дългите есхаталогични текстове на Матей от главите 24, 25 и 26.Ролята на първите три дни от Страстната седмица е точно да ни запознаят с върховния смисъл на Великден, това постоянно действащо събитие, което ни разкрива, че нашият свят, нашето време и нашия живот са към края си и които ни съобщават началото на новия живот.

 

Велики Четвъртък

Тайната вечеря

 

 

Две събития бележат литургията на този ден:Тайната вечеря и предателството на Юда.Едното и другото събитие намират смисъла си в любовта.Тайната вечеря е върховното разкриване на изкупителната любов на Господ към човека, която в същността си е спасение.Предателството на Юда показва, че грехът, смъртта, саморазрушението произлизат също от любовта, но от една обезобразена любов, отдалечена от това,което наистина заслужава да бъде обичано.Такава е тайната на този единствен ден, на който в литургията присъстват едновременно светлината и мракът,радостта и болката, които ни поставят пред решителния избор, от който зависи вечната съдба на всеки един от нас.На утренната молитва тропарът поставя темата за деня: противопоставянето между Христовата любов и алчното желание на Юда.На Вечернята стихирите подчертават другия трагичен полюс на този Велики Четвъртък-предателството на Юда и ни поставят пред нашата собствена борба: “Той следваше господаря си, а в себе си замисляше предателството...”

 

 

Велики Петък

Разпятието

 

От светлината на Велики Четвъртък преминаваме към мрака на Велики Петък, денят на Христовите страдания, неговата смърт и погребение. И все пак в този ден на злото, чиито проявление и триумф достигат до най-високата си точка, е ден на Изкупление. Христовата смърт ни е разкрита като спасителна за нас смърт. На Утренната молитва 12-те четива от разказа за страданията ни карат да проследим стъпка по стъпка Христовите страдания.На вечернята изнасянето на кръста, четивата и химните са изпълнени с остри обвинения срещу тези, които доброволно са решили да убият Христос.Вторият аспект на тайната за този ден е този за пожертвователната любов, който подготвя крайната победа.Светлината става все по-силна и по-силна, в същото време растат надеждата и убеждението, че смъртта ще бъде победена от живота.Плащаницата, която представя Христос в гробницата, оставя в средата на църквата и всеки е поканен да извърши този символично много богат жест- да мине под масата, на която е поставена плащаницата, т.е. да изживее този преход от смъртта към живота.

Велика Събота

 

Петъкът току-що е приключил от литургична гледна точка.Ето защо тъгата от този ден е основната тема, отправната точка на Утренната молитва в събота.Тя започва като заупокойна служба, оплакване на една смърт.Ние сме пред гроба на нашия Бог, съзерцаваме смъртта му, поражението му.Но всъщност това привидно поражение се разкрива като дуел.Изглежда, че силите на злото са победили; Праведникът е разпнат, изоставен от всички.В същото време истинският смисъл на слизането на Христос в Ада е разкрит в един стих на литургията: “О, животе,как можеш ти да умреш? Как стоиш в гроба?” И тогава животът отговаря: “ Това е за да разруша силата на смъртта и да възкреся мъртвите от Ада”.

 

Вечернята на Велика Събота

 

Тази служба започва с много оригинална композиция: с плача на Ада.Адът признава, че е победен: “По-добре щеше да бъде за мен да не приемам синът на Мария, защото влизайки в моите владения,той сложи край на силата ми.Тук се разкрива с всичката си сила източното разбиране за спасението като изтръгване от смъртта.Традиционното иконографско представяне на Възкресението е победното слизане на Христос в ада, откъдето освобождава Адам и Ева.По образ на фреските от църквата,превърната в музей “Св.Спас в Кора” в Истамбул виждаме изключителната сила на Христос, който с всички сили измъква нашите първоотци.Краят на тази Вечерня, която включва Божествената литургия, е белязан от цветята, които свещеникът раздава в църквата, за да съобщи вече радостта от тази победа на Христос.

 

Святата нощ

 

След това представяне на победното слизане на Христос в ада, следва образа на празната гробница, на която набляга източната традиция.Тази известена радост отеква на прага на църквата, за да могат всички да я чуят.Всичко разгласява за това чудо: песните, светлината...Отсега нататък живеем в Христос, защото както казва един стих: “Ние преминахме от небитието в битието”.Грехът, който ни разделя от пълнотата на живота в Христос, е победен.Символично вратите на иконостаса остават отворени, за да означат това съвършено общение, което Възкресението ни разкрива.

Но ако тази победа е постигната, в есхаталогичния си смисъл, Възкресението ни насочва към една цел, която все още ние не сме постигнали.

Всички можем сега да празнуваме тази победа, поздравявайки се през цялото великденско време с този чудесен поздрав: “Христос воскресе! Во истина воскресе!” “Christos voskrйcй! Vo istina voskrйcй!”-

 

 

                                                                                                                                      ROSITZA

 

 

 

 

 

HOME