Светлината в мрака свети и мракът я не обвзе

 

12/11/2005 ето ни отново събрани, за да отдадем заслуженото на нашите свещеници мъченици Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков, както спомена нашият епископ Монсеньор Христос Пройков на 13-11- 2004 г.
този празник, в чест на тримата блажени, да се превърне в традиция, така и стана. Е, не в същят мащаб, както миналата година, но младежите пак бяха тук бъдещето на църквата, малката светлина която има нужда да бъде подкрепена от силната светлина на светостта на тримата мъченици.
Празникът започна в три часа следобед  с прожекция на филма "Разпнатия Балкан" филм, който разказва историята на тримата свещеници във време, в което най-голямата част от света иска да живее (...) отхвърли Бог.
За много от нас младежите, беше направо шокиращо да разберем, какво са преживели О. Камен, О. Павел О. Йосафат , както и много други свещеници и монахини, които слава на Бога, са се измъкнали живи от комунистическата власт.
Специално за празника от Италия, от общността на О. Клаудио във Флоренция пристигнаха О. Сандро Лаини, свещеник успенец и Манфреди Роси - верен енорияш, за което благодарим безкрайно. На прожекцията присъстваха също и наши приятели от Евангелиската църква в град Пловдив, които също бяха потресени от изпитанията, през които са преминали тези Божи служители, както във вярата си, така и в личния си живот. Филмът беше допълнен и с живото свидетелство на една жена, която беше присъствала на процеса през 1952. Послдева кратка почерпка, след което се събрахме ние младежите, за да размишлявахме върху филма.
Отец Петър Любас водеше беседата, поставяйки ни много въпроси, а именно: как разбираме едната и другата страна? (на свещениците и на комунистическата власт) На чия страна сме ние? Кое дава право на един човек да предаде друг на смърт? Може ли човек да се моли за тези, които му правят лошо или пък искат смъртта му?
Все въпроси, които предизвикваха бурна дискусия между нас. За да стигнем най- накрая до въпроса: какво е нашето призвание? какво имаше в призванието на тримата свещеници? какво търсим ние в нашия живот? защото много е важно за една личност да знае какво търси и какво желае. Може би всички търсим щастието, но какво представлява то за всеки един от нас. Тук отговорите бяха много и най- разнообразни: щастието за мене е когато съм полезен на другия (Борис). За мен щастието е в любовта ( Лили от Полша). когато правиш другия щастлив, тогава се чувстваш най щастлив (Любчо).
Но тогава може ли човек да бъде постоянно щастлив?. На този въпрос О. Клаудио ни отговори, че Бог винаги иска да бъдем щастливи. А това може да стане само ако слушаме и изпълняваме, Неговата воля.
Появи се и въпроса, дали ние искаме да спечелим живот? Това е въпроса на вяра и любов
Ако осъзнавам Божията любов към мен, тогава ще мога да отдам живота си за Него (О. Даниел).
Вечерта завърши с прекрасно обожаване.
На голям екран се редуваха снимки на войни, насилие, глад, страдание, снимки , символизиращи тъмнината, която е завладена света. След това лица на хора малки, големи, щастливи, нещастливи, бедни, богати, толкова много лица, събрани в едно лице в това на нашия Създател. И накрая образите на нашите свещеници: Затова са загинали. Защото мракът не понася светлината." ( момент да вмъкнем цитати от обожаването).
И както свещ от свещ се пали, всеки от нас беше приканен да поднесе своята светлина пред Христос в Светото причастие за да усили общата светлина.
В края на обожаването можехме да отнесем със себе си тази светлина в знак на желание, че искаме да свидетелствуваме за истинската светлина Христос, че искаме да разсеем тъмнината , в която живеят хората около нас. Аз също взех моята свещ, за да ми напомня винаги, че човек може да е постоянно щастлив, стига да живее с Христос, стига да се остави да бъде осветен от неговата светлина.
На другия ден, в неделя завършихме с тържествена Божествена литуртия отслужена от монсенюр Методий Стратиев или както всички си го наричаме дядо Методий, който сподели интересни моменти от срещите си със Отец Камен Вичев.
В литургията участваха също и О. Благовест от София младия О. Мартин от Казанлък и нашите свещеници от Пловдив. Църквата беше пълна с много енориаши и гости. Децата също участваха активно, пеейки, развълнувани, химна за тримата мъченици и носейки техните образи.
След литургията и благослова на дядо Методии, всеки от нас получи малко медальонче с образите на Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков, както и свещ която беше приканен да остави навън в двора пред образите на тримата блажени в знак на преклон пред светостта им и любовта им към Бога.
На празник, като на празник, естествено имаше скромна, но много сърдечна почерпка.
Така завърши този чудесен празник празник, който вече две години ни събира за да покаже, че споменът е жив, че тяхната жертва не е била напразно. Но светостта им ни озарява, осветява нашите стъпки по пътищата на живота.
 

 


  ROSITZA
 

home