Въвеждане на отец Петър Любас в чин архимандрит

 

 

   На 13.05.2010г. църквата в Пловдив отбеляза двоен

празник храмовия празник посветен на Възнесение Господне и въвеждането на отец Петър Любас успенец и енорийски свещеник от същата енория в чин архимадрит.

  

 

   Това се случи на тържествена литургия, председателствана от нашия владика Монс. Христо Пройков в присъствието на Н.В.П. Монс. Януш Болонек и много свещеници от нашата екзархия.

 

   Литургията уважиха много енориаши и гости от цяла България, включително и децата от детската градина на сестра Марияна, които всяка година традиционно участват в шествието със Светото причастие, хвърляйки розови листенца.
  

   В проповедта си монс. Христо накратко разказа живота на отец Петър Любас, живот, в който можем ясно да усетим Божието провидение.

   Отец Петър е роден на 3 ноември 1946г. в Белград в семейство на хървати, изселили се от родното им място Босна и Херцеговина с четиримата си сина, най-малкият, от които е той самия.

 

   Още в Белград той се запознава с отците успенци, чиито срещи с тях, го подканят на 19 години да каже да на Бог и да замине за Франция, където следва богословие.

  

   След ръкоположението си през 1973 г. за свещеник се връща в родния Белград до 1982г., когато е изпратен в успенската общност в Страсбург (Франция), като отговорник за младите братя и младежите, които живеят в общността.

  

владиката Монс. Христо Пройко прегръща  нов

архимандрит

 

   През 1989г., верен на обета си за послушание е изпратен в Лил (Франция), където отново се занимава с младите братя и студентите и освен това е капелан на студентите в Държавния университет в града.

 

   И така до 1995г. когато пристига в България и по-специално в Пловдив, където отците успенци са се завърнали след гоненията по време на комунистическия режим.

  


  

Тук освен, че го очаква нова страна, с много по-различни условия от тези във Франция, отец Петър смирено приема предизвикателството на новия език и най-вече се потапя в богатството на новия обряд, на който отсега нататък трябва да служи- източният обряд.
  . И така до днес. 15 години вярна служба на хората и Църквата в България.

  

  
   15 години, живот отдаден изцяло на Бог и на идването на Божието царство.

   В приветственото си слово Н.В.П. Монс. Януш в едно изречение много ясно изрази делото на отец Петър: Има хора, за които земята е всичко, а небето нищо. Има такива, за които небето е всичко, а земята нищо.

  

    Има и трети, за които небето е на земята благодарение на любовта.

   И отец Петър всекидневно ни свидетелства за това. Може и неслучайно и девиза на отците успенци е: Да дойде царството Ти
   Отец Петър, вече архимандрит на свой ред скромно отвърна Молете се за мен, за да напредвам към небето!

 

 

 

 

 

 

Rositza

HOME