Страстна седмица

 

Когато човек се стяга за път, той трябва да знае целта на своето пътуване.

Такъв е случаят и с поста. Постът е най-вече духовно пътуване, а неговата цел е Пасха, както се казва още празникът на празниците.

Точно този период ни подготвя за новия живот, който преди почти две хиляди години възсия от гроба, е бил дарен на всички вярващи в Христа. Всеки един от нас е получил дара на новия живот, получил е способността да приема този нов живот и да живее чрез него.този дар променя нашето отношение към всичко в света, включително и към смъртта.

 

Разбира се, тук и сега ние все още се срещаме лице в лице със смъртта и един ден тя ще ни потърси.

Много често забравяме за нея, но ето внезапно пристига ужасна, неизбежна, безсмислена. И все пак е трудно да опазим тази вяра, че постоянно изменяме или изгубваме този нов живот, който сме получили като дар и живеем сякаш Христос не е възкръснал от мъртвите и сякаш това събитие не означава нищо за нас.

Това е резултат от нашата слабост, от неспособността ни да живеем постоянно с вяра, надежда и любов. Забравяме за всичко това, защото сме толкова заети със странични и ненужни, както и с всекидневните грижи.

Тази склонност към забравата и греха отново превръщат нашия живот в стар, тъмен, лишен от всякакъв смисъл безсмислено пътуване към безсмислен край.Живеем така, сякаш Той никога не е идвал. И това е най-дълбоката трагедия на нашето християнство.


Възможно ли е да обичаме и да желаем нещо, което не познаваме?


Как можем да поставим по-високо от всичко на света нещо, което не сме изпитали, радост,която не сме вкусили?


С една дума, как можем да се стремим към царството, за което си нямаме понятие?


Тези въпроси са предимно с отворен край и за това искам по скоро да наблегна на страстната седмица, която започва след заник слънце в неделята, когато честваме влизането на Исус в Йерусалим.

През тази седмица службите са по продължителни, но въпреки това създават тържественост и емоционално напрежение.

В тази седмица се проследяват страданието, смъртта и възкресението на Христос, съзерцават доброволното отправяне на Христос към спасителното му страдание.

Той е оприличен на жених, отиващ на сватба- мистичното бракосъчетание, което Исус сключва с човечеството (Невестата), за да му възвърне белотата на дрехата, изгубена поради греха. Христос, увенчан с трънен венец този, който ще бъде положен в гроб, ще прогони със своята спасителна светлина тъмнината, в която тъне душата ни.

 

Тази седмица е известна още като Последование на жениха
На велики понеделник възпоменаваме старозаветния Йосиф , продаден от братята си, който е праобраз на Исус. И той като него страда невинно, предаден от своите.Йосиф спаси народа си от глада, а Исус спаси човечеството от греха
На велики вторник женихът идва посред нощ. Четивото на този ден ни припомня притчата за десетте девици петте разумни и петте неразумни.

Необходимо е да бъдем будни и бдителни, за да можем да посрещнем жениха при самото му пристигане.

 

За това не трябва да обременяваме душите си с ненужни грижи.

За това на този ден всеки от нас, трябва да си зададе въпроса: На кои девици прилича, на разумните или на неразумните?

Ако нашите светилници са празни, това означава, че сме се изгубили сред нещата на този свят, без да познаем дара Божи, и така ще бъдем вън от Царството
Ако нашите светилници са пълни, това означава, че се е умножил талантът ни, поверен от бога
На велика сряда възпоменаваме помазването на нозете Христови, извършено от блудницата.това помазване има много тясна връзка с елеосвещение, която предвещава смъртта на Христос
На велики четвъртък много са тайните, които се отслужват на този ден: Тайната вечеря, умиването на нозете,първосвещеническата молитва към Отца и предателството на Юда, но Тайната вечеря заема централно място измежду тях.

По време на прощалната вечеря Христос предварва и отслужва своята жертва произнасяйки следните думи: Вземете, яжте: това е моето тяло, пийтетова е моята кръв.
 

Христос, умивайки нозете на апостолите им позволява да имат дял с Него и да получат просветление за разбиране на тайните.

На този ден също се освещава светото миро- символ на светия дух- с което ново-кръстените се помазват при приемането на тайнството Миропомазание.както и на този ден се четат дванадесетте, които проследяват живота на Христос от залавянето му до погребването
На велики петък има песнопения над животворящия гроб Божи.

Христос, който е господар на живота, лежи мъртъв и се полага в нов гроб. След това се прави шествие с кръста Христов, Св.Богородица и Св.Йоан като на това шествие се споменават живите и мъртвите.

На велика събота службата започва от 23:45 вечерта, разбира се на този ден празнуваме възкресението на Христос след 24:00 часа.

 

всичко се изпълва със светлина защото Христос възкръсва от мъртвите и побеждавайки смъртта със смърт и ни дава вечен живот, което ще рече, че и ние един ден ще възкръснем, точно това е надеждата на Християнството

HOME